„ДУЕТ” („ДУЭТ”)
Леда Гео Милева (1920-2013 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Ольга Соколова Горяева
Леда Милева
ДУЕТ
Знаете ли
какъв музикант е вятърът?
Той не свири в концертната зала,
нито в театъра,
а по нивите,
в горите,
по малки улички,
по широки площади.
Той обича шегите:
ту цигулка извади,
ту писана гайда,
ту голям контрабас
с гръмотевичен глас.
Но тази сутрин вятърът реши:
– Ще посвиря на флейта,
флейта сребърна, тънка... –
И подхвана мелодия звънка.
Щом чу на флейтата
нежния глас,
дъждът се обади:
– Ще посвиря и аз,
за да стане наистина весело!
На какъв инструмент
може да свири дъждът?
Дъждът е барабанчик.
Той веднага зачука
по всички прозорци,
по всички стъкла.
Събуди капчука,
забарабани по клоните
на една ела,
на една топола –
още сънлива и гола.
Заудря по локвите,
по тротоарите,
по покривите на къщите,
по хамбарите.
Дори всеки срещнат дъждобран
той превърна в барабан.
Вятърът надуваше своята флейта.
Дъждът весело барабанеше.
И се получи дует.
Един хубав дует.
Един весел дует.
Кой знае откъде
пристигнаха птички.
Минзухарите подадоха любопитно
своите руси главички.
А дуетът не спираше –
през целия ден,
дори през нощта.
Когато се съмна,
всички видяха:
дошла е пролетта.
Тя разлистваше с пръсти дървета
и слушаше дуета,
сякаш чуваше за първи път
какъв чуден флейтист е вятърът,
какъв барабанчик – дъждът.
Леда Милева
ДУЕТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Соколова Горяева)
Знаете,
какой музыкант ветер?
Он не станет играть
ни в концертном зале,
ни в театре
ни за что на свете!
А только
по лесам,
по полям,
по узким улочкам,
по большим площадям.
Он любит шутки,
и не может без них ни минутки:
то играет на скрипке,
то на волынке,
то на большом контрабасе
с громоподобным басом.
Но этим утром ветер решил:
– Поиграю-ка я на флейте –
она серебряная, тонкая.
И полилась мелодия звонкая.
Заслышав нежный голос флейты,
воскликнул дождь:
– Какая чудная мелодия!
Что ж, сыграю и я,
чтобы стало весело!
На каком инструменте может играть дождь?
Дождь – барабанщик.
Он немедленно застучал
по всем окнам,
по всем стёклам.
Разбудил капели,
забарабанил по ветвям
старой ели,
по сонным тополям
и тут,
и там.
Ударил по лужам,
по тротуарам,
по крышам,
по амбарам.
Каждый встречный плащ-дождевик
в барабан превратил он в миг.
Ветер дул в свою флейту,
дождь весело барабанил.
И получился дуэт.
Красивый дуэт.
Весёлый дуэт.
Откуда ни возьмись
прилетели птички.
Первые цветы
подняли удивлённо
свои личики.
А дуэт не переставал играть
весь день,
и даже всю ночь.
А когда наутро люди
пробудились от сна,
все увидели:
зима ушла прочь,
пришла весна.
А весна раскрашивала мир
ярким цветом
и наслаждалась дуэтом,
как будто слышала в первый раз,
какой чудесный флейтист ветер,
какой барабанщик дождь,
и как они радуют нас.